Начало
Активни Граждански Общности за Развитие и Алтернатива

Фестивал "Шарено котле"- култура и традиции на местните общности

Понеделник, 04 Юни 2012

На 3 юни 2012 г. в кв. Меден рудник в гр. Бургас се проведе празник на културата и традициите на местните общности - "Шарено котле". 7 щанда със специалитети от кухнята на Русия, Турция, Армения, Израел, Полша и България посрещаха гостите на фестивала. Заедно с арт работилниците "Моето име на арменски", фотостудио, "Работилница за подаръци", карвинг, грънчарство, училище по танци, те съблазниха повече от 10 000 души по време на целия фестивален ден. Нощта на празника беше осветена от въглените на нестинарски танц. Предлагаме ви кратка разходка през фестивалния ден:

 

Щандовете със сладки и солени ястия и характерни питиета на различните общности в Бургас посрещаха гостите на фестивала и заслужено задържаха вниманието им. Вкусотиите се продаваха благотворително на символични цени.

 

 

На щанда "Руска кухня", представен от Клуб „Русь" се предлагаха блини, пирог с вишни, пирожки с различен пълнеж, ватрушки с извара, фаворки с мая, каша от елда с гъби, вареники с картофи и много други вкусотии.

 

Руската култура беше представена и с празника "Масленица". "Масленица" е зимен празник и напомня Сирни Заговезни. Празнува се седем дни и завършва с изгарянето на специалната кукла - Масленица, облечена в празнични дрехи. Преди изгарянето тя се поставя в шейна и с нея се обикаля градчето. В останалите дни от празника се раздават блини (със своята форма те напомнят слънцето, а хората ги раздават, за да го омилостивят); мъжете "плакнат уста"; правят се седенки и се посещават роднини, правят се снежни човеци, а в последния ден се иска и прошка. Ако на същия ден димът от горящата кукла се издига нависоко - ще дойде добра година, а ако се стеле ниско - се очакват лоши дни.

 

По време на Масленица не липсват и танци.

Г-жа Соня Пустиджян, Председател на арменското благотворително дружество „Хом" в Бургас направи гостите съпричастни с историята за арменския народ, след което на сцената се изявиха танцова формация „Атарам дзахигнер" и арменската вокална група „Дзови Астхер". Според г-жа Пустиджян, арменската е една от най-сплотените общности в страната и развива активна благотворителна дейност. Само в Бургаски регион общността се състои от около 1 800 човека.

На арменският щанд имаше разнообразни арменски ястия и десерти - постни сърмички, които се правят със стафиди, сиртме (патладжан с телешко месо), манть (вързопчета с кайма), магданозени кюфтенца, малки кюфтенца, грис халва, ашуре, пилаф, аганч (ушички), анушабур и други.

 

Една от атракциите на фестивала бе и "Името ми на арменски". Под палещите лъчи на слънцето Жиро усърдно пишеше имената на желаещите да видят името си изписано с арменски букви и да го отнесат със себе си като сувенир от фестивала.

 



Следващата група, която се изяви на сцената и показа красотата на турските фолклорни танци бе фолклорната група към читалище „Пробуда", с. Добра поляна, община Руен, която. Българските турци представляват най-голямото етническа общност в страната. Те са потомци на тюркски заселници, дошли по българските земи в края на XIV и началото на XV век.

 

Славещи се като ненадминати майстори на сладките изкушения, представителите на турската общност достойно защитиха тази титла. Турският щанд бе отрупан с баклава, сиропирани розички, саралия, баклава с локум, шекерпаре (сиропирани турски сладки), халва с брашно и орехи, сватбена пита. Всичко това можеше да се преглътне само с шербет!

 

Поетите калории биха били изразходвани веднага, ако гостите се бяха включили в изпълнението на ансамбъл „Ромски звезди" при училище „Св.св. Кирил и Методий", с. Загорци, община Средец, които "подканиха" публиката с кръшни ромски ритми.

Кулинарното пътешествие обаче продължи и то с еврейска кухня, която пази корените на испанската и средиземноморската кухня. Представените в кулинарната изложба ястия бяха по рецепти, останали от майки и баби: борекас, (соленки с плънка), боикос (банички), тишпищи, пастел (баница с месо) и други.

Заедно с песните и вкусотиите, които представи, еврейската общност напомни, че еврейският народ е оцелял, защото е давал. И пожела на всички хора да дават.

 

Идеи за празнична декорация на трапезата всеки можеше да "купи" от карвинг работилницата на Професионална гимназия по туризъм „Проф. д-р Асен Златаров".

 

Щандът с пчелни продукти също привличаше посетители не само с атрактивната си визия, но и с богатото разнообразие на предлагания асортимент.

 

Сладкиш с ябълки, пандишпанов сладкиш и фаворки станаха любими полски изкушения на гостите на фестивала.

 

Кулинарна атракция бе приготвянето на люляковски кишкек от представители на малоазийските българи от с. Люляково, община Руен. Люляковският кишкек се прави задължително за трите кадени вечери: на Бъдни вечер, Нова година (Васильовден) и на Йордановден. Вари се и по други поводи - например за новородено.

Малоазийските българи са една малобройна и сравнително непозната част от българската нация. Тя включва населението на около 20 села в Северозападен Анадол, където от XVII-ти
докъм средата на XIX-ти век на няколко вълни се заселват българи. Те се завръщат в родината през 1914 г. Днес част от техните потомци живеят в село Люляково, община Руен.

В ансамбълът за изворен фолклор при читалище "Просвета-1929" - с. Люляково участват самодейци от три поколения, които издирват, съхраняват и популяризират фолклора на малоазийските българи.

 

Умелите движения на грънчаря в импровизираната грънчарска работилница, увлякоха и най-малките участници в магията на грънчарството.

 

Домакините от пенсионерски клуб „Златна есен" предлагаха с усмивка погачи, изкусно украсени обредни хлябове, сватбена пита, баници, тиквеник, катми на сач с домашни сладка, толумбички и какви ли още не вкусотии.

 

През целия фестивален ден посетителите имаха възможност да си направят снимки с типични за различните общности носии.

 

Екипът на НЧ "Св.св. Кирил и Методий 1985", гр. Бургас със съдействието на местната общност и Държавен архив - Бургас бе подготвило и подредило фотоизложби „Моят град някога и сега" и „Дом от панели - градина от сръчни ръце".

 

Денят бе 3 юни - по стар стил това е денят на Светите Елена и Константин. По стародавна традиция на този ден се правят нестинарски игри. Огънят е символ на живота, дава топлина и светлина, в него изгаряме злото и около него се събраха всички, за да приключат този паметен за местната общност ден.

Фестивалът стана реалност благодарение на работата на екипът на НЧ "Св.св. Кирил и Методий 1985", гр. Бургас, местните общности, Платформа АГОРА, Фондация "Америка за България" и с партньорството на Община Бургас, Четвърто районно полицейско управление, Държавен архив - Бургас.
С медийната подкрепа на „Грамофона точка ком".
И със спонсорството на: Фирма „Жу" БГ ООД, „Бургаспак 2" ООД, Търговски център „Екватор", Лидъл България, Победа АД.

 



Назад